СИМУЛАЦИЯТА - откъс

 

Откъс от романа „СИМУЛАЦИЯТА“, Паулина Георгиева

Няма да забравя почивката в Алгарве, защото там за първи чух името Емил Лазар. Появи се в медиите с новината за Заложническата криза в Университета. Помня деня. Франк потегли към плажа с открития джип, който беше избрал за себе си. Останах в малката хасиенда, която наехме от възрастна гей двойка холандци. Пиех пресен сок от нар и четях роман от любимата ми Маргарет Атууд. Наоколо сновеше жената, която поддържаше къщата и сутрин приготвяше кафе и закуска.

Внезапно тя спря пред телевизора и изохка. Вдигнах поглед от книгата и се загледах в репортажа. Жената се опита да ме въведе в историята, описвайки драмата на английски с преобладаващи португалски думи. Разбрах, че в университет във Виена е имало похитител и всичко е завършило с „морте“. Изчаках я да си тръгне и включих Би Би Си, където новината за заложническата криза се въртеше на всеки петнайсет минути. Излъчваха записи с обградения от полицията университет. В горния десен ъгъл имаше снимка на Емил Лазар. Красив мъж. Очила с тънки рамки маркираха умно матово лице с типичната професорска брада. Изпитах тревога. Медиите успяват да ни я внушат, дори когато случаят е приключил и никой не може да повлияе на събитията. Новинарката говореше превъзбудено; картината беше прекъсвана от кратки интервюта с очевидци. Екранът пулсираше сякаш всичко се случваше на живо. Всъщност кризата беше овладяна, студентите и привлекателният професор бяха освобдени. Прислужницата беше права – имаше „морте“. Похитителят се беше самоубил. Признавам, че не проследих докрай историята. В следващите дни почти не включих телевизора. Така и не разбрах, че обществеността е обвинила Емил Лазар за случилото се в аудиторията, а университетските власти бяха приели оставката му с аргумента, че е предизвикал инцидента с неподходящи методи за обучение. В тези безметежни дни, на португалското крайбрежие, дори не знаех за съществуването на Кая Лазар. Подробности научих години по-късно. Тогава, след репортажа, изпитах тревога от случилото се, сякаш с дипломирането си Франк се беше разминал със смъртоносна опасност. Казах си „Господи, какви ужасни неща се случват зад уж сигурните стени на университетските аудитории“. Изпитах жал за момчето, което се беше самоубило. Вероятно беше някаква лична драма.

В младостта страдаме от свръхчувствителност, в зрелостта – от това, че сме я загубили. Изключих телевизора, взех ключовете на фолксвагена от кухненския плот и потеглих на поредната обиколка из Алгарве.